Щом умра, ме погребете
нейде на могила
посред степите широки
на Украйна мила,
та скалите над водата,
Днепър и полята
да се виждат, да се чува,
как реве реката.

Щом помъкне от Украйна
Днепър към морето
кърви вражи аз тогава
планини, полета
ще оставя, ще отида
чак при бога в рая
да се моля. Дотогава
господ аз не зная.

Погребете ме, станете,
прангите счупете,
с вражи кърви свободата
щедро наръсете.
И в семейството велико,
свободно и ново
не забравяйте, спомнете
и мен с добро слово.

переклав Дмитро Методієв

 

Хостинг от uCoz